Начало Авторът и перото

Има осем ноти, а мелодията е толкова разнолика, че трудно може да се опише, каза в интервю журналистът Ваньо Стоилов по повод името на най-новата си книга „Ноти от мелодията на живота“.

Има осем ноти, а мелодията е толкова разнолика, че трудно може да се опише, каза в интервю журналистът Ваньо Стоилов по повод името на най-новата си книга „Ноти от мелодията на живота“. Той разкри, че книгата е писана между 1980 и 2024 година и съдържа негови публикации и материали в периодичния печат.

„Основно интервюта и литературни скици и очерци за хора, с които ме е срещнала вече 45 години журналистическата ми професия. Това са „хора с добавена стойност“- ценни хора, интересни хора, които не трябва да бъдат забравени. Някои от тях са покойници, други са живи и са сред нас. Подредил съм я на принципа на предаването „Спорт и музика“ на програма „Хоризонт“, където върви музика, после следва спортен репортаж, след това пак музика и пак репортаж от спортно събитие. Тук е материал за музикант, материал за спортист след това пак материал за музикант или ако не е музикант, то е културтрегер“, обясни авторът.

В книгата има поместени материали за 41 души. „Като се почне от 1980 година и интервюто ми с поетесата Елисавета Багряна, с което се гордея и се стигне до една история от миналия век на жената без ръце и крака Върбинка Димитрова от село Илийно, община Омуртаг. Тя е доказала, че въпреки, че човек може да се роди с недъг може да живее достойно. Двама папи са я приели във Ватикана през живота . Можела е да прави всичко - да шие, да готви, да поднася кафе, а дори и да плете. И всичко това го е демонстрирала по света как се прави.

В основата на творбата са материалите за Иво Папазов-Ибряма. Тъй като той е музикант от световна величина, но книга за него няма. Аз имам удоволствието да имам доста интервюта с него през годините. Имам интервю с Емил Димитров, със звездите на операта Веселина Кацарова и Анна Томова-Синтова. Материал за ромския музикант Хасан Чинчири“, каза част от имената на културните дейци намерили място в книгата. 

От другата страна са спортните фигури - най-напред знаменитите футболисти на Берое - вечният голмайстор Петко Петков, Евгени Янчовски, Иван Вутов, Георги Белчев, Ваня Джаферович, Теньо Минчев, Йордан Митев. В книгата са поместени и имената на Николай Арабов и Васил Тинчев от Сливен, Петър Зехтински от Пловдив и не само футболисти има и представители на борбата, на леката атлетика, на бокса, на баскетбола.

„Една пъстра палитра от наши съвременници, която заслужаваше да бъде събрана в една книга, за да бъде всичко на едно място и да живеят своя книжен живот“, допълни Ваньо Стоилов. И подчерта, че „има хора, които са достойни и не бива да бъдат забравени, хора, които могат да ни служат за пример в живота. За да постигнат това, са се трудили много, раздавали са се, живели са с това“.

В книга интервютата са представени автентично - както са били публикувани. „Интервюто ми с актрисата Ваня Цветкова е от 1982 година. Точно беше завършила снимките на филма „Лавина“ и не сме продължили след това какво е станало с нея - как е живяла в Америка, как е снимала „Седем часа разлика“ или нещо друго. Не те са си останали във времето, когато са взети интервютата и както са публикувани в съответните издания - основно във вестник „24 часа“, но не само“, посочи творецът. 

И допълни, че „това е моя трета книга, която издавам от 2018 година насам и винаги се стремя в последния материал на книгата да има нещо оптимистично. Колкото и самият текст вътре в книгата да бъде тежък, труден, мъчен за възприемане, то финалът да е оптимистичен.

Първата книга „Милионите стъпала към Бога“ завършихме с разказа за бялата лястовица, която се е излюпила в психиатричната болница в Раднево. Това беше през 2012 година. Тя, която е символ на вярата, надеждата и оптимизма се появи точно там, където хората имаха най-голяма нужда от такава подкрепа.

Втората книга „Сплав човешка“, която е за необявената гражданска война българи срещу българи от 1918 година, завърши с разказа за Паметника на помирението или Мемориала на толерантността, който е в село Виниш, община Монтана. Това е един особен паметник, единствен по рода си в България, където върху едни и същи паметни плочи са изписани имената на хора от селото, загинали по политически причини преди и след 9 септември 1944 година. Там също има оптимизъм, има надежда. И когато стигнах до края на книгата сега реших, че трябва да бъде историята на Върбинка.

Една история за жена, която е успяла да намери сили и да превъзмогне физическия си недъг и до колкото е възможно да живее пълноценно“, коментира Стоилов. И с усмивка допълни, че докато четата книгата хората могат да научат любопитни факти като историята на композитора на известните песни „Зеленчуци, който не яде“ и „Прела баба, прела баба“. „Това е чирпанлията Михаил Кочев. Това е нещо, което малцина знаят, а той е съратник на Яворов“. Както и кой е единственият неграмотен член на Съюза на българските писатели. „Това е дядо Вичо Бончев от село Спасово. Народен певец, който е знаел 800 песни, но не е можел да пише - просто ги е знаел наизуст“.

Той разкри, че обмисля издаването на следваща книга. Пак ще бъде събрана с материали, които е публикувал през годините и ще бъде отново за „хора с добавена стойност“. 

„Оказа се, че са много, с които съм се срещал и те трябва да бъдат съхранявани. Бай Йордан Станчев, който е подкарал първия електрически локомотив в Марица-Изток в Рудниците на Трояново, но за неговата история не остана място да бъде разказана в тази книга. Открих и интервюто с актьора Георги Георгиев-Гец, което не ми беше налично, когато сега правих книгата. То е уникално, защото човекът е уникален, не защото аз съм го правил".

Като пожелание към читателите Ваньо Стоилов каза „дано „Нотите от мелодията на живота“ са оптимистични. Има осем ноти, а мелодията е толкова разнолика, че трудно може да се опише. Това е само една малка частица от нея“.

Припомняме, че снощи в пълна зала на Регионална библиотека "Захарий Княжески“ в Стара Загора беше представена третата книга на журналиста Ваньо Стоилов "Ноти от мелодията на живота“. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Авторът и перото

Излезе списъкът с шестте номинирани книги за Националната награда за български роман на годината „13 века България“. Това съобщават от Националния дарителски фонд (НДФ) „13 века България“. Номинирани са романите „Ти, подобие мое&l ...

Ангелина Липчева

Авторът и перото

Ректорът на Нов български университет (НБУ) проф. Пламен Дойнов представи книгата си „Гласовете на другите. Поезия, драма, критика“ (Mások hangjai. Költészet, dráma, kritika), тази вечер, в столичния унгарски институт &bdq ...

Ангелина Липчева

Добрина Маркова

Авторът и перото

Разговор с трима изгряващи международни писатели се състоя през последния ден от тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", провеждащи се под мотото "Археология на паметта". За съжаление,  украинската писателка, редакторка и ...

Добрина Маркова

Златното мастило

Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Адаптирана чуждоезикова литература беше представена на книжен базар в Профилираната гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград. Фоайето на училището се превърна в място, изпълнено с литература на английски, немски и испански ез ...

Добрина Маркова

Авторът и перото

Добрина Маркова

На бюрото

Валери Генков

Няма нищо лошо да се издават много книги. Трябва да има литература, за да могат хората да избират. Това мнение изрази в интервю художничката Таня Минчева, която гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна.  Тя обаче смята, че не е работа на читателя да търси своето издание на пазара, а на издателствата, специалис ...

Авторът и перото

Добрина Маркова